Вакуумна помпа е устройство, което премахва газовите молекули от запечатания обем, за да остави след себе си частичен вакуум. Първата вакуумна помпа е изобретена през 1650 г. от Ото фон Герике.
Вакуум помпите могат да бъдат характеризирани в три групи според спецификацията си. Обемните помпи използват механизъм за многократно разширяване на кухината, която позволява на газовете да се влеят в камерата. Помпите предаващи инерция, наричани още молекулярни помпи, използват високи струи. Като основната функция е чрез скоростта на течността или високоскоростните зъбци газовите молекули да се изпратят извън камерата. Помпите улавящи газовете в променлива форма са криостатни, привличащи и йонни помпи.
Обемните помпи са най-добри, когато става въпрос за помпи с нисък вакуум. Високият вакуум при помпите се постига чрез конфигурация, включваща едно или две бутала. Обемните вакуум помпи архивират инерцията по време на всмукателния процес. За да се стопира процесът е нужно да се получи така нареченото заклещване на помпите. При този процес е нужна периодична регенерация на молекулите и йоните в клапана. Така оперативното време може да бъде ограничено, защото не може да бъде постигнат максимални нива на вакуум чрез вакуум помпата.
Вакуум помпите се различават и по своите детайли. Те могат да се различават според материала, от който са направени, нива на налягане, разход, допускане и не допускане на маслени пари, сервизни интервали, надеждност, устойчивост към прах и допустимост на вибрации, течности и химикали.
Вакуум помпата спада към специализирани инструменти, които заедно със синхронизаторите за двигатели са най-често използвани. Вакуум помпи ще откриете в специално обособен куфар, който побира нея и останалите допълнителни части. Вакуум помпите имат специално поставен барометър, който служи за показател за извършеното от вас. Благодарение на допълнителните приставки, вие можете да използвате вакуум помпата и като инструмент-помощник по работата ви с останалите системи на автомобила. Така получавате две в едно.